Превод на култури – част 3
Кой превежда по-добре: носител или не-носител на езика? Към кого е най-добре да се обърнем, кой е по-добрият преводач?
Когато поръчват в агенция за превод и легализация превод на текстове или документи, много клиенти казват, че искат заявката им да бъде изпълнена само и единствено от носител на езика. Те смятат, че този, който знае целевия език по рождение, ще се справи отлично с преводите.
Това е оправдано мислене, но не можем да кажем, че е единственото вярно. Самата фраза „носител на езика“ предизвиква редица въпроси:
- По какви критерии да разграничим носителите на езика от онези, които на разговорно ниво владеят чуждия език отлично?
- С кое професионалният преводач е по-лош от обикновения „носител на езика“?
- Къде в преводния текст ще се „спъне“ преводачът-професионалист и ще се измъкне „носителят на езика“?
Макар че в мрежата и офлайн изданията може да се срещнат много размисли по тази тема, ние не можем да не обърнем внимание. В тази статия ще се постараем да разгледаме по-отблизо нюансите на този проблем. Ще започнем с определението на понятието „носител на езика“.
Дали наистина можем да смятаме един човек за носител на цяла езикова група? Положителен отговор няма как да има, тъй като един човек използва само определен сегмент от езика – своя индивидуална лексика. Използването на цялата лексикална система е по силите само на езиков колектив, тоест на народа, който го използва за общуване.
Не по-маловажна е грамотността. Смята се, че най-добре мислите си могат да изразят носителите на езика – онези, които го използват откакто са се родили или са го усвоили в разговорите им с майките си. Те ще оформят изречение, ще подберат правилната дума, ще поставят правилно ударението грамотно. Оказва се, че дори добре информираните интелигенти хора в ежедневието си допускат грешки в речта си при употребата на определени форми на думата, при поставяне на ударения. Можете да проверите истинността на това твърдение върху самите себе си. Запишете измислена от Вас малка мисъл на родния си език. Включете диктофона и чуйте. Ще се убедите, че ще откриете две-три говорни грешки в чутото. Ако пък трябва да измислите изречение на чужд език, ще изпитате трудности в избора на думите.
Съгласно ISO 9000 „носител на езика е лице, което има лингвистично или филологично образование. Съответно съвсем не всички „носители на езика“ могат да се занимават с преводаческа дейност пълноценно. На практика не е така – в агенциите за преводи и легализация се ценят както носителите, така и не-носителите на един или друг език.
В много западни страни (например в Германия) писмените преводи се възлагат на носители. На практика това означава, че българският преводач прави преводи от чужд език (немски, испански) на български език, немецът – съответно от другите езици на немски. Там смятат, че този подход гарантира нормално качество на превода.
Дори и този вариант да е идеалният, на практика е почти невъзможно да се реализира. Представете си бюро, в което има например 130 преводача – носители на толкова на брой езици. Някои от тях ще са вечно заети, другите със седмици ще остават без работа. Какво трябва да се направи?
Подобен въпрос възниква, в случай че трябва да се преведе текст от един чужд език (например от португалски) на друг (например на немски).
И в първия, и във втория случай може да възникне недостиг на квалифицирани специалисти. Ситуацията се влошава, в случай че е необходимо да се преведе текст на тясноспециализирана тематика. По машиностроене, строителство, енергетика (особено атомна), фармацевтика, нанотехнологии. Носителят на езика, който няма профилна диплома, едва ли ще се справи с такава тематика без специална подготовка и консултация със специалист. А това е загуба на време и увеличаване стойността на превода.
Това може да се избегне с балансирана схема на подбор на специалисти. Много агенции отбелязват, че на преводачите-носители на езика им е много по-лесно да превеждат текстове на обща тематика, в които трябва максимално точно да се предаде стилистиката и да се акцентира върху безупречното предаване на нюансите и колорита на изходния текст. При избора на преводач за специализирани текстове трябва да се обърне внимание, на първо място, върху специализацията на преводача. Например преводите на официални документи е по-добре да се възложат на юрист – не-носител на езика, отколкото на носител-филолог.
За да обобщим казаното, ще отбележим, че на пазара за преводи не-носителите на езика се конкурират успешно с носителите. Добрият превод може да бъде изпълнен от съвестен и отговорен специалист, който знае езика отлично и постоянно подобрява знанията си.
За да бъде преводът съвършен във всяко едно отношение, в големите агенции за превод и легализация работят проверени сътрудници не-носители, а готовият текст се проверява и преглежда от редактор – носител на целевия език.
Related posts
