Към >>ПЪРВА ЧАСТ<<

Да разчита на сътрудничество

Един от аспектите на проектния мениджмънт, който в никакъв случай не трябва да се подценява, е значението на добрите работни взаимоотношения между мениджърите по проекти и преводачите. Разбира се, на първо място са професионалните отношения, но няма спор, че в процеса на регулярна работа, при преживени заедно възходи (еуфорията от спазването на срока за превод) и падения (кошмарни поръчки, ужасни клиенти и срокове „за вчера, даже по-добре – за онзи ден“) се изгражда здрав приятелски дух в преводаческия бизнес. Съдбите на мениджърите по проекти и преводачите, които работят с тях, са тясно свързани.

Преводачите разчитат на мениджърите по проекти да разрешават многобройните административни въпроси, да бъдат оправдани очакванията на клиента (понякога прекалено високи) и да решават различни проблеми, които често изникват в процес на работа над превод. А мениджърите по проекти разчитат на това, че преводачите ще сигнализират навреме за всякакви недоразумения, ще изпълнят работата перфектно (или поне почти) и ще предадат крайния вариант на превод в указания срок. Бъдете сигурни, че опитните преводачи са основата за съществуването на този отрасъл. Всъщност някои са истински фокусници, системно измъквайки чудеса от вълшебната си торба, пълна с лингвистични трикове, в такива времеви рамки, които са нереални за онези, които не са надарени с такива магически сили.

Errare humanum est (човешко е да се греши)

Цицерон, разбира се, е знаел за какво говори, когато е изрекъл тази фраза. За съжаление, не всички клиенти са съгласни с идеята, че човек греши, а Бог прощава. Въпреки всичките усилия на преводачите и редакторите, а също и на най-ефективния проектен мениджмънт в света, може да се допуснат грешки и се допускат – в това отношение сферата на преводите не се различава с нищо от останалите. За щастие, все още няма толкова жалби по този повод, благодарение на това, че преводачите са висококвалифицирани професионалисти, а всички големи агенции за преводи си имал втори преводач за изчитане на текста, преди да се предаде той на клиента.

Но това не е кой знае каква утеха, когато чуете в слушалката гласа на разярения клиент, който казва, че асистентът на немския му партньор може къде-къде по-добре да преведе този технически документ. Още по-интересно става, когато се опитвате да поговорите за това с преводача и редактора, които са работили върху този превод, и получите отговора: „Оригиналният текст беше с такова качество, че най-вероятно точно този асистент и го е написал“, а те са направили всичко възможно абсолютно неразбираемият оригинал да стане поне малко разбираем на езика на превода. И тогава на мениджъра му се полага да изпълни ролята „да преведе“ това на дипломатичен език и да го поднесе на клиента!

А има и още един тип „готова помощ“ от клиентите, които Ви казват, че терминологията, която сте използвали при превод на френски език например за отчет на компанията с обем 10 000 думи не съответства с терминологията, приета в компанията, и че френските им партньори предпочитат терминологията, която се съдържа в превода на отчета, изпълнен от друга агенция за преводи преди няколко месеца. Този същия отчет, за наличието на който не са обелили нито дума, когато вежливо сте им предлагали, още преди да започнете да работите върху проекта, да Ви предоставят всички полезни справочни материали, с които разполагат.

Да получава удоволствие от добрите предложения

Никой не отрича, че проектният мениджмънт е под изключително голям стрес, но се свиква. Трудно е да не се усеща прилив на адреналин, когато съвсем неочаквано получавате телефонно позвъняване или съобщение от голям потенциален клиент, който отчаяно търси постоянен партньор, удовлетворяващ всичките му многобройни, но абсолютно ясно изложени изисквания за превод. Признаваме си, този сценарий „мечта“ не се реализира често. Но ако се случи, то със сигурност може да се каже, че се компенсира не един „черен петък“!