Агенция за преводи и легализация: как се работи с такава? За времето.

Ето, сигурно се притеснявате да ни попитате: „Как? Как да организираме правилно работата си с агенция за преводи и легализация?“ И си седите тъжни и оклюмали в светлите си и красиви кабинети, често хвърляйки поглед към сайта ни. Не се притеснявайте. Разбираме Ви, ще Ви помогнем. J

Сега – за времето.

Първо, няколко типови ситуации:

  1. Имате сайт, който трябва да бъде преведен? – Харесва ли Ви наистина? А на ръководството Ви? Това ли е финалният текст? – Ако сте сигурни, че отговорът е да, нашата агенция за преводи и легализация е готова да се заеме. Но ако се съмнявате, най-добре е първо да поработите още над текста. Стандартна ситуация: на клиентът му трябва спешно-спешно превод на сайт, ръководството бърза и се притеснява. Преводът е готов, качен е на сайта, но изведнъж началството решава, че две страници от изходния текст трябва да се преправят. И всичко започва отначало. С такива преправяния може да се върнете при нас и 6 пъти. И всеки път да е „окончателният вариант, сигурен съм“. Освен че се губи много време, разбира се, се харчат и излишни пари, защото за всички тези преправяния трябва да си платите.
  2. За да бъде работата между агенция за преводи и клиента безпроблемна, има правила Имате юридически документ, на който Ви трябва превод? – Отлично, ние имаме подходящи специалисти, обичаме юридическите преводи. Точката за конфиденциалността в договора между Вас и нас също я има. Но за всеки случай ще уточним: Вашите юристи потвърдиха ли този текст? Ако не са или „още го гледат, а на началството му трябва“, по-добре е все пак първо да получите всички редакции от юристите Ви. Иначе се получава точно същото, което описахме в първия пример.
  3. Дали сте ни заявка, обсъдили сме всичко, потвърдили сте да започнем работа. И изведнъж сте си спомнили за някой нюанс? – пишете ни колкото може по-бързо, докато има време да отчетем всичко това, за да не го преправяме после. Трудно е за вярване, но имаме достатъчно примери как клиентите са се срамували да ни безпокоят пак и са ни казвали новата информация твърде късно. Не, не се шегуваме, срамували са се. Но мениджърите ни затова ги има, за да Ви помогнат и да координират работата на преводачите и редакторите. Така че, не се срамувайте! J

В реалността това изглежда горе-долу така.

Получаваме в нашата агенция за преводи и легализация нов клиент, обсъждаме и се договаряме за условията. Всичко е супер, всичко ни харесва. Изпраща ни задачата – превод на описание на стоки за сайт – интернет-магазин за канцеларски стоки. Направо приказка: ясно, разбираемо, строго делово. Предаваме проекта за работа, след седмица даваме на клиента готовия превод. А клиентът в отговор ни изпраща милиони корекции. Корекции от клиенти има – това е нормална практика, която помага да се уточнят тънкостите и да се достигне до идеален резултат.

При радота с преводаческа агенция се уточняват детайли и се пристъпва към работа по превод

Но този път корекциите са много по-различни от тези, които получаваме обикновено. Първо, те са направени ръчно на хартиен носител и са ни изпратени по куриер (Защо не на файл и не по email? – Ок, добавяме време, необходимо за обработването). Някои от тях противоречат на правилата в английския език, на който се осъществява преводът (добавяме време за обяснение защо трябва да е точно така с примери и други аргументи). Това е голяма загуба на време.

А най-трудното се оказва това, че преводът съответства на изходния текст, но не както клиентът си го е представял. Например, в оригинала е „синя химикалка“, а в превода, който са извършили сътрудниците на нашата агенция за преводи и легализация, се получава „a blue pen”. Поправеният от клиента вариант изглеждаше така: “a blue, hight-quality pen with a soft metallic sheen for a stylishly contemporary look”. На това редакторът просто разтвори ръце. А мениджърът дълго и търпеливо обясняваше на клиента, че на преводача му е забранено да фантазира, защото е длъжен да предава това, което е в оригиналния текст – нито повече, нито по-малко. Защото той е преводач, а не разказвач на приказки…