Трудни за превод са и многобройните поговорки, фразеологизми на китайски език, основани често на използването на исторически, литературни, легендарни имена на герои. При консекутивен и още повече при симултанен превод трябва бързо да се подбере български аналог, без да се използват конкретни имена. Преводачът по симултанен превод от китайски език трябва да притежава бърз ум, да е схватлив, да е паметлив и да разбира прекрасно от преговори, тъй като по отношение на българската фраза китайската е обърната и преводът на китайската фраза започва от нейния край. Получава се, че в този случай преводачът трябва да се досеща за какво говори китаецът, преди да го е казал.

Това са основните трудности при превод от китайски език. Самите китайци за нас са не по-малко сложни личности от техния език. За традициите и привичките им можем да пишем много, но за деловата практика не е задължително да се учи всичко наведнъж. Има няколко общопризнати правила, към които трябва да се придържаме, когато разговаряме с китайци.

Не бива да поставяме събеседника си китаец в неловко положение, да му правим забележки пред другите, особено ако присъстват и други китайци, още повече, ако са подчинени. За китайците да бъдат злепоставени е много по-страшно, отколкото за европейците.

Добре би било да отговаряте бързо на писмата, въпросите, предложенията им или веднага да изпращате уведомления за това, че са приети за разглеждане и ще получат отговор в най-скоро време.

Не е желателно да пропускате протоколните и официалните мероприятия: по-тесните отношения винаги са важни за водене на бизнес в Китай. На подобни мероприятия е прието да се ходи с подарък, за този случай е подходяща кошница с плодове или бутилка вино. Подаръците в Китай като цяло са голямо нещо. В деловата практика ги подаряват в края на преговорите, при лични срещи, те трябва да не са претенциозни, да не са прекалено скъпи (канцеларски стоки, освен ножици и режещи предмети, които символизират край на отношенията; запалки, калкулатори, цигари, спиртни напитки, сувенири, традиционни за родината Ви, ще са отличен избор). Когато се прави подарък, не трябва да се пропуска никой. Получените подаръци не е прието да се разопаковат, преди да си заминат гостите. Подаръкът не трябва да се състои от четири неща – при китайците думата „четири“ и „смърт“ звучат еднакво, ако подаръкът е за празник, не трябва да се подарява часовник – това е на лоша поличба. Но ако се подарява часовник без случай – това е добър подарък.

Ако ще се подаряват цветя, за предпочитане е да са четно число (но не 4!), също така не е подходящо да са жълти, особено хризантеми – те се носят на погребения и при тежко болни хора. Зелените бейзболни шапки също не са добра идея – означават измяна в семейството. А сувенирите е най-добре да се опаковат в червена хартия – червеният цвят в Китай символизира успех и радост.

На банкет трябва да се вземат предвид някои тънкости: първо – чашата с питието китайците я държат в дясната си ръка, като я поддържат с лявата; второ – когато се чукат за наздраве, те, в знак на уважение, ще поставят чашата си по-ниско от тази на събеседника си. Добре би било и събеседникът да постъпи по този начин. Ако вдигне чашата си по-нависоко от тази на китаеца, човек показва превъзходството си над него, което може много да го обиди.

Задължително е да се разменят визитни картички. Прието е те да се подават с две ръце. На китайците би им било приятно, ако се постъпи така, но ако не стане, няма да се обидят.

Добре би било картичката да има превод на китайски език, тук е важно да не се забравя, че за майчин китайски се използват опростените йероглифи, а в Тайван, Хонконг, Сингапур – традиционните.

Обръщението към китайците трябва да е по фамилия или да се кажат собственото му име и фамилията му. В Сингапур и Хонконг при втора среща, особено ако срещата е между връстници, е прието да се използват собствените имена, а в майчин Китай имената се използват между близки хора. Фамилията винаги е на първо място, името – на второ. Към фамилията при разговор се добавя длъжността на човека или господин/госпожа, госпожица – за младите жени.

„Другарю“ вече не се употребява широко, използва се само в партийната среда. Често китайците, които работят много с чужденци, си измислят западно име и тогава то се поставя на първо място, а след него следва китайската фамилия (Брус Ли).

Надяваме се, че нашата статия е надигнала за Вас завесата от загадки сред китайския народ, разбулили сме тайната за изпълнението на превод от китайски език и сега ще можете по-уверено да работите с китайци, ще можете да изберете рационално най-важните си помощници за това – преводачите.