
Днес в света немският език е роден за почти 80 милиона човека. Той е официален език на шест държави в Западна Европа. Освен това жителите на повече от двадесет страни го използват като втори език. Основно това са емигранти от Германия, които днес живеят в САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и други страни. По разпространеност влиза в десетката на най-използваните езици в света. Затова в тази статия ще разгледаме какви са особеностите при превод от немски език.
Немският език се отнася към западногерманските езици от индоевропейското езиково семейство. В резултат на дълго развитие и широкото му териториално разпределение са се формирали много диалекти в него. Само в Германия те са повече от шестнадесет. Всички те носят в себе си особеностите на местната национална култура и просвещение. Немският език е многостранен, жив и подвижен. За да може човек да стане професионален преводач, първо трябва този език да му е наистина интересен.
При работата си на преводача му се налага да усвоява особеностите при немския превод и уникалното своеобразие на наречията. Към специфичните характеристики и писмената реч се отнасят:
- Диалекти, съществено различаващи се един от друг.
- Многозначност на думите. Много думи на преводача му се налага да използва не в речниковото им значение, а по-скоро интуитивно, съгласувайки смисъла на думите с общия контекст на съдържанието. Правилният избор на тясното значение на българското съответствие на думата зависи от това доколко специалистът е усвоил тематиката на превода.
Строго регламентиран ред на думите в изречението. Всяка част на речта има свое определено място. Особеният ред на думите в изречението представлява трудност за синхронния превод. Спряганото сказуемо по принцип се намира в края на подчиненото изречение, а спомагателният глагол – в началото на изречението на второ място. Получава се, че основното смислово изречение се озвучава едва в края на фразата. Смисълът на фразата се разбира едва тогава, когато чуете цялото изречение докарай.
- Шест времеви форми на глагола, включително три, от които, се отнасят към минало време. Особеността на превод от немски език е да се избере правилно глаголното време. Неправилната употреба на глаголи може да доведе до изкривяване на смисъла и до стилистични грешки.
- Инфинитивни конструкции, при които няма аналог в българския език.
- Сложно съставни думи. Често изразяват не просто понятието, а и логически съдържателното отношение. Много от тези думи не са вписани в речниците. На български език дългите съставни думи се превеждат не дословно, а с описателни изрази, които предават смисъла им. Преводачът трябва не просто да преведе словесната структура, а да улови играта на думи и да я предаде адекватно.
- Несъвпадение на родовете на съществителните. За обозначаване на род в немския език се използват определени и неопределени членове. Трябва да се знае кога да се използва този или онзи член, тъй като не винаги може да се избере интуитивно. Отношението на думите в българския език към женски, мъжки или среден род не съвпада с немския.
Като цяло немският език е гъвкав и пластичен. В него и сега продължават да се образуват нови форми и конструкции на думите. Особеностите на превод от немски език изискват от преводача специални знания и значителен опит в преводачеството. Необходими са тежки лексикални запаси на родния език и да може да се използва умело той. Разбирането на нюансите е необходимо за точното предаване на текста и общата изразителност на речта.