Преводът на ивритски текстове, до една или друга степен свързани с европейската традиция, винаги е съпроводен с допълнителни трудности, които липсват при работата над превод на художествена или специализирана литература от други езици. Освен това, че в иврит всяка дума допуска няколко нива на разбиране, Тора, книгите на пророците, Талмуд, коментарите, хасидските притчи и разкази най-често са ориентирани към образното мислене и интуитивното възприемане на читателя – буквалното разбиране често се оказва просто невярно. Нито един превод на текст на иврит не може да разкрие цялата смислова дълбочина на оригинала и задачата на преводача е да изработи терминология и да намери езикови форми, които позволяват най-пълно да предаде онова неповторимо усещане за съприкосновение с безкрайното, което възниква при четенето на Тора и коментарите.

Казват, че Тора е издадена на седемдесет езика. Но със сигурност е била записана и се е предавала от поколение на поколение на светия език – иврит. Светостта, от гледна точка на еврейските традиции, се разбира не като откъснатост от реалността на материалния свят, а като проява на висока духовност чрез прости структури, изпълване на обикновени за човека понятия с неочакван смисъл. Така и в Тора, книгите на пророците и Талмуд зад простите разкази се крият духовни светове със собствени разбирания, закони и правила, които приличат и едновременно с това не приличат на материалния свят.

Еврейският народ се отнася ревностно към словото. Той винаги помни, че разбирането на текстовете определят линията на поведение както на отделната личност, така и на народа като цяло. Затова няма друга нация, която да се отнася към проблемите с превода толкова сериозно. И точно затова неудачният превод е трагедия за еврейския народ. В техния календар девето число е траурна дата. На този ден през 245 година преди новата ера е завършена Септуагинта – първият превод на Тора на чужд (гръцки) език. Не, преводачите не са допуснали случайни грешки. Принудени да работят против волята си, те са сметнали за необходимо да скрият от чуждите очи дълбокия смисъл, чието правилно възприемане било недостъпно за носителите на елинистичната култура, властващи по онова време над Юдея.

Талмуд пише: „Птолемей Втори довел (в Александрия) седемдесет и двама Мъдреци, настанил всеки от тях в отделен дом и им заповядал: „Напишете ми Тора“. Всевишният дал разум на сърцето на всеки от тях и всички те решили едно и също – трябва да напишат така: „Всевишният сътворил в началото небето и земята…“, а не „В началото сътворил Всевишният…“, както е казано в Тора. Иначе идолопоклонниците ще започнат да говорят „Ето, и в Тора е написано: „В началото (някой) сътворил Всевишния…““.

Разбирането на текста зависи от духовното развитие на човека, което, на свой ред, се определя от началните основни представи за културата, към която принадлежи той.

Талмуд пише, че когато превели Тора на гръцки език, тъмнила покрила Ерусалим за три дни. „И покорила тъмнината светлината, и забулила града на светлината, от която се разпространява Тора…“

Но не бива да мислим, че от гледна точка на еврейските традиции преводът като превод някога се е смятал за забранено занимание. Денят на завършването на Септуагинтата е станал ден на траур, защото целта на Мъдреците била не да се предаде смисловата дълбочина на текста, а да се преправи той, за да могат хората, които се опитвали да намерят в Тора потвърждение на идолопоклонническите си идеи (началото на хаоса и тъмнината, липсата на духовно начало), да не успеят да го направят. Еврейските традиции ценят високо преводите, превърнали се в прекрасни коментари към Тора.

Известни са два древни превода на Тора на армейски език: преводът на Йонатан бен Узиел и преводът на Онкелос. Връщайки се от Вавилонски плен, когато армейският език станал разговорен за евреите, много се разпространил обичаят да се чете след всяко изречение в Тора преводът му на армейски. В много издания на Петокнижието преводът на армейски се печата заедно с оригиналния текст на иврит.

Има обичай за домашно четене: след всеки две изречения от текста на Тора да се произнася армейският текст. Между другото, гореспоменатите преводи на Тора на армейски език не са буквални. Йонатан бен Узиел създал свой собствен превод като разгърнат коментар. Талмуд пише: „Когато представил Йонатан бен Узиел превода на пророчествата на армейски, земята под Израел се разтърсила. Прозвучало ехото на гласа на Твореца: „Кой разкри тайните Ми пред хората?“. Изправил се Йонатан бен Узиел на крака и казал: „Аз разкрих тайните Ти пред хората. Ти знаеш, че не направих това за собствена слава или в името на бащиния ми дом, а в Твое име!“. Поискал Йонатан бен Узиел да представи превода на Кетувим (пророчества, издадени първоначално в писмена форма) – чуло се ехото от гласа на Твореца: „Разкрил си тайните на Тора пред хората, стига толкова. На никого не му е позволено да разкрива края на времето““. Така и останали част от пророчествата (Кетувим) без превод на армейски.

Вторият велик преводач на Тора, Онкелос, принадлежал към императорското семейство. Успял да избяга в Юдея и да приеме Юдаизма. Многократно са се опитвали да го арестуват, тъй като приемането на Юдаизма в римската империя се преследвало от закона, но всеки път онези, които били изпращани след него, сами приемали Юдаизма. Ще дадем пример от негов превод. Откъса „…И станал човекът жива душа“ Онкелос го превежда „…И станал човекът говореща душа“. Великият преводач и коментатор подчертава с това, че човекът от момента на сътворението си се различава от животното, за което животът е съществуване. За човека това не е така. За него пълноценният живот е умението да мислиш и да изразяваш мислите си с думи.

Неразбирането, че една и съща дума в зависимост от контекста има съвсем различни значения, води някои от съвременните преводачи към катастрофални грешки. Така например думата „елоким“ понякога се използва като едно от имената на Всевишния, понякога обозначава съдии, понякога се използва като „ангел“, а друг път обозначава онези божества, на които се кланят другите народи. Буквалният превод на тази дума е „много висши сили“. Когато става дума за Всевишния, Тора не допуска никакви асоциации с аспекта на множествеността и думата „елоким“, използвана като Име, придобива значението: „Източник на възникването и поддържането на съществуването на всички сили“. Тя указва на това, че всички съществуващи сили, където и да се проявяват, винаги са във властта на Всевишния. Правилният превод на това Име на български е „Всесилен“. Когато думата „елоким“ се използва за обозначаване на идоли, се има предвид група сили, намиращи се в постоянно противоречие една на друга, тъй като началото, което поддържа тяхната хармония, е скрито от хората. Кланяне на една от силите или на групата сили, а не на общото, което се крие зад тях, това е идолопоклонничеството.

Оттук идва грешният превод „И ще бъде името ти Израел, защото си се борил с Бога и с хората и си победил. Яков никога не се е борил с Бог! Самата идея е отвратителна за семейството на Азраам, възстанал срещу строителите на вавилонската кула, обявили война на Всевишния. Яков се е борел с ангелите. Идеята да се бори с ангелите като с частни сили, често скриващи общото, често се среща в талмудичната литература. Затова единствено верният превод на изречението „ки сарита им елоким ве им анашим“ е „борел се е с ангели и хора“.

Всяка преводна литература е врата към изучаването на текстове на иврит в оригинал. И в никакъв случай не трябва да се отказвате от тази врата и да си блъскате главата в затворените за момента врати.