Въпросът, има ли преводачът право да променя смисъла на оригинала, е много сложен. Има промени, които просто трябва да се направят. В преводите на Луис Карол често римуваната игра на думи е приоритет над дословността, затова преводачите могат изцяло да променят смисъла, за да се запази художественото решение. Има също и идиоми, които в буквален превод губят смисъл.

Художественият превод изисква запазването на авторските образи, емоции и литературни решения. Но понякога преводачът внася незначителни промени и без да е необходимо. В първото издание на „Хари Потър и философският камък“ преводач променил жабата – домашния любимец на Невил – на костенурка. Според някои това е необходимо, за да се подобри качеството или стилът на повествованието, но, според нас, често това е просто вариант за самореализация, който не подобрява книгата.

И, разбира се, има моменти, които преводачът по принцип няма право да прави промени. Те се отнасят до сюжета, персонажите и смисловия подтекст. Това са художествени решения и всяка промяна се обсъжда от издателството с писателя или с литературния агент. Сътрудничеството на автора и преводача обикновено зависи от самия автор. Някои предпочитат да работят с един определен преводач за всеки език, да се запознаят, да се свържат и да обсъждат необходимите детайли, а други остават на страна от това.

Умберто Еко например събирал своите преводачи на специални конференции, а Толкин направил инструкции за превода на сложните реалии и имена. Джоан Роулинг първо работела активно с преводачите и дори избирала някои от тях сама, но с увеличаване броя на езиците на превод и повишаването на популярността на книгите и писателката преустановила всичките си контакти с преводачите.

От казаното до тук следва, че в художествения превод няма място за буквален превод, тъй като буквален превод е вид превод, при който няма как да бъде запазен смисълът, стилът, емоцията на художественото произведение така, както са изразени те в оригиналното произведение от автора.