Преводът често е сравняват с актьорското изкуство, когато замисълът на автора се въплъщава с други средства, в случая с превода – със средства от друг език. Преводачът трябва да се превъплъти в автора и да заговори с неговия глас, като предава всички интонации и нюанси на авторската реч. При превод на диалог задачата на преводача се усложнява стократно, тъй като той трябва да се съобразява не само с авторския стил, но и да предава особеностите и характера на героите, да влиза в образ и да говори с думите на различни персонажи, да създава завършен характер на всеки един от тях. Затова превод на диалог е отделен вид превод, на който следва да се спрем по-подробно.

Диалогът като литературна разговорна реч представлява сложен комплекс от задачи. Освен че е трудна задачата да се предадат характерите на героите колкото може по-пълно, преводът на пряката реч е труден и по друга причина. Диалогът като писмено изразяване на устната реч има всички характерни за нея черти, но от друга страна, това е част на литературния текст, който е избран от автора съзнателно, и променяйки я, преводачът изкривява замисъла на автора на произведението.

При превод на диалог от английски език основната трудност е в това, че комуникационните регистри в българското речево ежедневие са по-частични, отколкото в английското. И трябва се превеждат не изхождайки от речниковото значение, а от обстоятелствата на разговора, характера и „анкетните данни“ на събеседниците, техните отношения, намерения и други фактори, чиято съвкупност в лингвистиката и психологията се нарича комуникативна ситуация. Без да се вземе предвид комуникативната ситуация, няма как да има естественост на диалога.

Ние изразяваме съмнения или увереност с помощта или на субективни начини (аз мисля, аз предполагам, аз съм сигурен), или на модална обективност (може би, би трябвало, със сигурност). В българската разговорна реч те са най-често взаимнозаменяеми: „Аз съм сигурен, че той ще спечели“ не се различава много по смисъл от „Той сигурно ще спечели“, разликата е по-скоро стилистична. Субективните начини предават ежедневната реч със степенен, книжно-литературен тон, обективните са стилистично неутрални.

Например фразата „You can’t do this to men!” е устойчиво съчетание от репертоара на устната реч: протест или негодувание, въплътено в словесна формула. Употребете я и носителят на английския език безпогрешно ще си представи ситуацията, ще чуе тона, с който сте произнесли тези думи. При буквален превод се получава смислова и интонационна каша.

И това, което се отнася за отделните думи, може да се приложи и към устойчивите речеви формули: „Are you all right?”, което звучи в стотици сходни ситуации, при превод на български език се конкретизира спрямо ситуацията.

Комуникативният регистър е крайъгълен камък при превод на диалог. Особено ако това е превод от английски на български език: няма преводач, на когото не му се е налагало да решава как трябва да се обръщат героите един към друг, когато в оригиналния език си казват един на друг “you” – на „Вие“ или на „ти“. Да се избере регистър значи да се установят определени ограничения в избора на стилистични средства.

И така, оказва се, че чисто езиковите средства дават само обща представа за това към кой регистър трябва да се придържаме при превод на диалог. По-надежден ориентир е комуникативната ситуация: ако преводачът иска читателят на преведения роман, зрителят на преведения филм или пиеса да не се обърква, все едно действието се случва в магазин, сред манекенки, при работа с диалог е най-добре да се отдалечи не само от значенията на думите и фразеологизмите, а и постоянно да различава езиковата страна на обстоятелствата, намеренията на говорещия, отношението му към събеседника му и, разбира се, психологичния му портрет.

Още една трудност при превод на диалог – превод на разговорна реч – е преводът на сленг. Сленгът прониква почти във всички сфери на общуване. И тъй като сленгизмите могат да се чуят винаги и по всяко време, принадлежността им изключително към интимно-фамилиарния регистър не е толкова отчетлива, както е в българския език. Това на практика значи, че ако някой персонаж от американски роман употреби някоя сленгова думичка, това не значи със сигурност, че трябва на цялата реплика в превода да се предаде груб приятелски тон.

При превод на диалог е важно да се балансира между натурализацията на диалога и прекалената литературност. И ако първата може да се замени или премахне, то с последната често грешат редакторите, които съвсем лишават синтаксиса от всякакъв разговорен стил в опит да избавят разговорния диалог от не винаги уместния в художествения текст разговорен стил на синтаксиса.

При превод на художествена литература се взима предвид всичко, дори интонацията, която в писмения текст се задава не с глас, а със словесни знаци, постояване на фрази, незаменими частици, тънки оттенъци на семантика на думите, от които се състои изказването.

И така, превод на диалог изисква не само цял комплекс от знания от граматиката до стилистиката, но и да може преводачът да се превъплъщава в различни герои и да ги „озвучава“, както е по замисъл на автора.