Римляните, гърците, египтяните, месопотамците и другите древни цивилизации са се сблъскали с необходимостта от диалог, разговор и общуване за преодоляване на конфликти, предизвикани от стълкновението на културите. По време на преговори, диалози или дискусии на две вражески страни главна роля имал именно процесът на превод. В началото преводаческият процес е бил вербален и се е осъществявал с помощта на знаци, жестове и звуци, които помагали в изразяването на намеренията и значенията на съобщенията. Преводът се е появил на бял свят, когато хората са общували един с друг при на битки и войни и е било много трудно да се удържи нишката на разбирането, когато те изразявали мислите и идеите си с други способи и методи.
Древните египтяни били свидетели на един от най-древните преводачески процеси, за което свидетелства „Розетският камък“ – черна базалтова плоча, намерена през 18 век при завоюването на Египет от Наполеон близо до град Розета, която дала на учените ключ към превода на древно-египетските йероглифи на всички езици от Европа. Камъкът бил издълбан през 196 година преди нашата ера. Той разказва за съществуването на преводаческа дейност между гърците и египтяните, те обменяли не само мислите и идеите си, а и философия в продължение на цялата си история на съществуване.
Още един пример е Великата Александрийска библиотека – удивителна библиотека на всички времена и народи. Тя била център на знанията на Азия, Африка и Европа. Била е мост между стария и новия свят, нов живот.
Жителите на Месопотамия са били свидетели на съществуването на няколко езика на една територия, които използвали за писане на клинове. Тя облекчавала не само общуването, но и кореспонденцията.
Древно китайската цивилизация има дълбока история, преводаческият процес там е на над 3000 години. Документите, датирани от 1100 г. пр. Хр,. показват, че преводите се изпълнявали от държавни чиновници, защото всички научни и философски знания били систематизирани. Будизмът, който е родом от Индия, се преселил в Китай точно благодарение на превода на Светото писание от санскрит на китайски език. В периода между 13 и 7 векове китайската династия Чжоу организирала превод и със Запада.
Християнските мисионери, както от западните, така и от източните страни, също участвали непосредствено в развитието на преводаческия процес.
Съществен е фактът, че всеки народ, всяка нация внасяла своя принос и създавала нови методи в развитието на преводачеството.
Арабите построили империя и достигнали пика на прогреса си след приемането на исляма, те разбрали, че високото ниво на знания укрепва властта им. Като потвърждение за това бил построен „BeitAl-Hikmah” (Дом на Мъдростта) – източник на знания и мъдрост за всички, които имат нужда от тях. Тук можело да се намерят много книги по философия, математика, логика, астрономия и други науки. През 830 година преди новата ера Калиф ал-Мамун основал Дома на Мъдростта и така способствал за разпространението на процесите на превод по цял свят.
