Сферата на преводите е много благодатна почва за цъфтеж и погребване на перфекционистите. Както и във всяка друга творческа област, тук пространството за самоизразяване е огромно, няма таван и всеки сам на себе си определя летвата. Но често преводачи-перфекционисти рискуват да бъдат погребани под тежестта на собствения си труд, ако стремежът им към съвършенство надскача всички разумни граници. Добре ли е това или не?

Работодателят, без да помисли, може първо да възкликне възторжено: „Разбира се, добре е! Човекът, който работи съвестно, прави дори повече, отколкото е необходимо! Това е находка!“, а после на главата му се появяват няколко бели косъма, започват да му треперят ръцете и когато вече са минали всички срокове и догарят остатъците от проекта, пред очите му се появява човекът-находка с думите: „Изпълних работата си съвършено!“, предпазливо, но с гордост слага на масата превода, подвързан със златно тиксо и със светъл поглед с недоумение наблюдава как на лявото око на работодателя му незнайно защо се появява нервен тик. Това, разбира се, е краен случай, но в една или друга степен се получава нещо такова.

И все пак, каква е ролята на перфекционизма в работата на преводача? Как да разберете, че по пътя към съвършенството Вие губите повече, отколкото печелите?

Редица психолози разделят перфекционизма на продуктивен и непродуктивен. В първия случай той Ви помага да се развиете, да растете професионално като преводачи и да получавате удовлетворение от работата си, във втория случай е обратното – лишава Ви от интерес към работата, здравето и може да Ви убие.

Представете си следната картина: някой костюмиран, с цилиндър на главата, с пенсне и бели ръкавици сяда на любимия Ви диван с чаша чай, звънко бъркайки го със сребърна лъжичка, докато Вие, замотани от умора, с вече нищо невиждащи очи за стотен път проверявате мазния текст. Той с възмутена надменна гримаса с дългите си сухи пръсти сочи онези места в превода, които, по негово мнение, не са достатъчно добри, а Вие покорно продължавате да шлифовате текста, съгласявайки се с всичко. Ако можеше да се появява само когато го повикате, когато работата наистина изисква особено внимание… Но не – Вие постоянно чувствате сянката му зад гърба си.

Слагате голям срок за изпълнение на елементарна работа, за да имате време да я „излижете“, да я доведете до състояние на произведение на изкуството до всяка запетая, да внесете в нея всички прелести, на които в живота никой клиент не би обърнал внимание, и само този долен тип с цилиндър снизходително Ви тупа по прегърбения гръб. А ако се получава това при изпълнение на всяка рутинна работа, няма да имате никакви сили да работите дълго и продуктивно, какво да говорим за възвращаемостта на този труд. Ако не сте от щастливците, достигнали такива кариерни висоти, когато сами можете да си определяте темпото на работа и изискванията, то подобен разход на сили не Ви е по джоба. В днешното забързано време навсякъде има срокове и скоростта за изпълнение на превода е толкова важна, колкото и качеството му.

А колко често Ви се е случвало да отказвате да приемате по-сложна работа за превод, с помощта на която бихте могли да достигнете до ново професионално ниво, само от страх, че няма да я направите идеално? От страх да не бъдете изпепелени от погледа на Вашия заклет приятел през пенснето му след подадената заявка, от страх да не понесете тежки поражения.

Но стремежът към съвършенство е дар, а не проклятие. Трябва да опитомите, да хванете за гърлото непродуктивния си перфекционизъм и да го накарате да работи за Вас: да се ядосате и да го ударите хубаво по цилиндъра, да разкъсате тези надменни бели ръкавици, да счупите пенснето, да дадете на роба мотиката и да му покажете пътя към полето, където му е и мястото.

Ако се стремите към съвършенство, трябва да разбирате, че съвършенството в работата Ви не се ограничава с изгладения и колосан превод, съвършенството това е умението да отговаряте на изискванията на клиента, съвършенството е способността Ви да спазвате всички срокове и договорености. Погледнете се като специалист-критик: във всичко ли можете да сте толкова добри, колкото в пермутацията на думи и в подбора на синоними. Едва ли! Тогава насочете приятеля си с мотиката накъдето трябва, нека се преоткрие в нова област. Не е за него да сочи с пръст.

Перфекционизмът не е диагноза, не е повод за гордост и не е източник на безкраен патос. В работата на преводача перфекционизмът е един от инструментите му. И за да Ви помогне той да работите плодотворно и с удоволствие, трябва да се научите да го използвате правилно.