Електронните речници и компютърната лексикография – 2 част | Преводачи ЕУ

Читателите и писателите

Интегралният подход към лексикалните описания позволява също да се реши и проблемът с „многофункционалните“ книжни речници. Например особеност на повечето книжни преводни речници е ориентацията на описанието на структурата на лексикалното значение в изходния текст към лексикалната система на езика на превода и към реализацията на точно една функция – преводът от език А на език Б в изречението, където А е чужд език, а Б е роден. Няма и да споменаваме, че това ограничение прави речника изключително неудобен при необходимостта да се премине от потребителския модел Читател към модела Писател.

Фактически днес такива модели се реализират от различни типове речници, което е много неудобно на читателя. Затова интегралният подход към лексикалните описания е оправдан не само методично (и, което е много важно, икономически), но и от гледна точка интересите на потребителя.

Проблемът с актуалността

Ще се докоснем до проблемите с актуалността на речниковото съдържание. Както вече казахме, фундаменталните (най-добрите!) книжни речници със сигурност са остарели речници. Особено много това е характерно за разговорната лексика, в частност за ненормативната. В тази област отечествените класически речници са не само остарели, а направо древни. Функциите за фиксация на текущото състояние на езика изпълняват растящите като гъби след дъжд малки речници, обикновено съвсем конкурентни и повърхностни. Новите значения в тях са откъснати от езиковите им корени, обяснени недобре или произволно.

За масовите програмни продукти, каквито са електронните речници, са характерни чистата смяна на версиите и наличието на постоянна обратна връзка с хилядите потребители. Затова компютърната лексикография със сигурност е актуална лексикография.

Животът на електронните речници трябва да прилича на нелекия живот на другите програмни системи: с маниакален стремеж на особено вредните потребители да открият поредната грешка или пропуск и, от друга страна, с възможност и необходимост това да се поправи сега, а не след десетилетия. Този подход само фиксира естественото положение на нещата: колективното авторство на речниковото съдържание принадлежи на всички носители на езика, задачата на лексикографа е да фиксира езиковите факти и методическото им правилно описание.

Съответствието на нивото на постиженията на лингвистичната наука

Откъсването на лексикографичната теория от лексикографичната практика е голямо. Това трябва да е много обидно за лингвистичната наука, в която лексикалната семантика заема специално място. Разбира се, съществуват специални „концептуални“ речници, в които лексиката е представена интегрално и семантически. Но в масовите книжни речници няма да открием никакви следи от подобни идеи. И точно в развитието на тези идеи ние виждаме бъдещето на практическата компютърна лексикография.

В тази статия няма как да анализираме подробно теоретичните концепции, явяващи се едновременно и практически полезни. Ще акцентираме само на следното:

Понятието „лексикална функция, което позволява да се опише семантически несвободната съчетаемост на думите. Например това, че „войната я водят“, а „изпита го държат“, че „теориите ги прокарват“, а „мислите ги излагат“ и т.н.
Описанието на семантиката и практическата реализация на граматичното словоизменение и словообразуване. Всеки език има свои собствени начини за граматично кодиране на смисъла. И тези начини никога не се описват в масовите речници семантично.
Синтактичните описания. Тук ситуацията е още по-плачевна, тъй като в масовите речници няма дори система за разбиране, с помощта на която синтактичната информация да може да се предложи на обикновения читател. Идеята е, че за съставянето на изречение е отговорна граматиката, изложена в справочника, а речникът осигурява превод на отделни други, не търпи критика от гледна точка на съвременната представа за централната роля на думата в синтаксиса.

Изходът от тази плачевна ситуация вече е открит. Бъдещето на лексикографията в интегралните речникови описания, основани върху формалните модели, отчитащи научните резултати. На тези модели ще се основават технологиите за достъп към речниковото съдържание.

Заключение

Преди време в навечерието на първи април на членовете на лексикографичната конференция е разпратено следното съобщение:

Тъй като броят на думите в английския език продължава да се увеличава, речниците стават все по-дебели, а издателските разходи растат стремително – лексикографите от целия свят предложили революционно решение на този проблем. На една от срещите на Асоциацията на Творческите Лексикографи членовете и гласували за 15-процентно съкращаване на всички речници. Съкращаването трябвало да се направи пропорционално за всички букви и на всички нива на речника. Така след 2002 година всеки новоизлязъл речник – от училищните до академичните – щял да бъде орязан с 15%. Президентът на Асоциацията Харли Лайкли определил това решение като „екологически правилно“, посочвайки, че по-малкият обем на речниците ще спаси горите.