Към ПЪРВА ЧАСТ

3. На основата на данните, получени при преглед на двата гореизложени комплекса от проблеми, може да се разработи научно обосновано Положение за професия преводач. Качественото изпълнение от страна на преводачите на големи задачи би било много по-облекчено с приемането на съответен законодателен акт и юридически отговорности на преводача.

Подобно нещо до известна степен вече е прокарано в редица страни. Както се вижда от гореизложеното, необходими са утвърдена от държавните органи номенклатура на преводаческите специалности, длъжностите и квалификационните категории; званието на преводача; регламентиране реда на присвояване на това звание и свързаните с него права и задължения, редът на дипломиране и повишаване на квалификацията на преводачите и т.н.

На основата на тези положения може да се построят текущите и перспективните планове за подготовка и използване на преводачите в общодържавен мащаб. Ядрото на всички тези документи би могла да бъде квалификационната характеристика на преводачите, която определя обема на знанията, уменията и навиците на преводачите от различни направления и нива, и която включва, разбира се, заедно с тясно професионалните изисквания, също и изискванията по отношение на политическата подготовка и общообразователния кръгозор.

Разработването на тази квалификационна характеристика би могло да е една от най-близките задачи на учрежденията, заети с подготвянето на преводачи и използващи услугите на хора с професия преводач. Днес все още няма достатъчно ясно данни за изнасяне на конкретни препоръки по този въпрос, но може да се очаква в близко бъдеще да се обсъждат широко тези проблеми и да дадат необходимия материал за съответния проект.

4. Кодификация на професия преводач ще помогне по-обмислено да се построява подготовката на преводачите на основата на обективно прогнозирано търсене по номенклатура. Ясно ще се окаже целесъобразно заедно с дипломираните преводачи на „институтско“ ниво да се подготвят и преводачи със средно специално образование (например чрез специални училища или чрез двугодишни курсове в или извън ВУЗ-овете), а също и преводачи „съвместяващи професията“ (на различни видове курсове, в система за вечерно обучение и т.н.). Заедно с дипломите за завършване преводачите може да имат нещо като „квалификационна книжка“), в която да са нанесени данни за придобиването им на допълнителна специалност (по един или няколко езика). Този ред би способствал за повишаване качеството на преводите и недопускане на случайни лица да изпълняват отговорни дела в преводачеството.

Информационен сайт за филолози и преводачи

Внасянето на ред в подготовката за професия преводач може да изисква и провеждане на предварително социологично проучване: трябва да се изясни кой попълва редиците на преводачите днес, какво образование имат работещите преводачи, какво не им достига при подготовката според тях самите и според техните ръководители (клиенти), кои знания са им се оказали ненужни в практиката им. От друга страна, трябва да се установи „къде се дяват“ випускниците от учебните учреждения, които ги подготвят за професия преводач, които не попадат на работа по специалността си, и какъв е по-нататъшният трудов път на работниците, „надрастващи“ длъжността преводач (прехода на преводачите към административно-организационна работа, към преподавателска работа и т.н.).

5. Изложените в тази статия задачи не са равноценни по своята актуалност, разбира се, и не всички заслужават да се разработят първи. Но всеки, който се е замислял над въпросите около практическата работа и подготовката към професия преводач, със сигурност се е сблъсквал с тях до една или друга степен. Назрява необходимостта от координация на отбелязаните тук изследвания. Тази работа е достъпна само за обединените сили на всички организации, издателства, научни организации и творчески съюзи, които биха могли да сформират някакъв организационен център, упълномощен да ръководи изследванията в тази област и да представят съответните препоръки на държавните органи.