В живота на всеки родител, който обича книгите, настъпва моментът, когато всяка нова детска книга прилича много на предишната. Тогава става очевидно, че това са редица скучни повествования, които са напълнени с шаблонни персонажи, надписани с мек шрифт с тъмен оттенък „приказки за лека нощ“. Без съмнение има изключителни произведения за деца, които се четат и препрочитат. Но трябва да признаем, че в повечето книги за по-малките се вижда посредственост, еднакви методи за повествование и прекалено подобни една на друга истории.

Ако имате няколко деца, които поглъщат книга след книга, Вие сигурно често попадате в задънена улица, когато търсите на децата си нови неща за четене. Децата са много по-ненаситни по отношение на книгите, отколкото са възрастните, понякога апетитът им е ужасяващ (неизмеримото желание на някои за пети път да четат „Властелинът на пръстените“ също е ужасяващо). Добро средство за разнообразие може да е превод на литература на български език от други народи, на повести от други епохи или на произведения, които сякаш могат да бъдат разбрани само от възрастните. Между другото е хубаво да поощрявате понякога и четенето на чужди езици. Но дори и в този случай е трудно да се утоли гладът на книжното червейче в детето.

Преди няколко години едно лондонско издателство решило да внесе литература от цял свят за подрастващото население, а след това да запознае с нея и юношите. Тази крачка предизвикала удивление, защото не е толкова лесно да се прецени колко добре е изпълнен художествения превод на литература и да се изберат най-добрите екземпляри. А и не са ли децата доволни от баналните герои на Дисни и сладкия щастлив край? Защо им е превод на литература?

Всъщност издателите тръгнали по пътя към целта си, като решили, че възрастните могат да познаят кое е оригинал и кое – превод, но за децата това не е толкова важно, дали е родна книгата или чуждестранна, на чешки ли е, на английски ли е, или е написана на татарски език, за тях най-важното е да е занимателна, интересна. Едно можем да кажем със сигурност: децата търсят в книгата нещо ново, неведомо и я ценят, особено ако е написана майсторски. А както знаем, преводачите са художници колкото и писателите.

Още повече, че са се отбирали най-най-добрите преводи на литература. Един известен издател отбелязал, че когато се запознаваш с други култури, забелязваш, че добрата история се разказва някак по-различно. Потвърждение на тези думи може да се намери например в книгата The Pointless Leopard на френския писател Колас Гутман. Настроението на повествованието се различава силно от разказите на Дисни: Леопардът се разхожда свободно по селските местности; губи се, дразнят го другите животни, като го наричат „тъп леопард“, и даже за малко не го изгарят… Родителите му почти не си спомнят за него…

Петгодишните деца, чувайки сюжета, изобщо не се разстройват и не се плашат, а точно обратното, намират в това нещо забавно. Във Франция към тази история се отнасят напълно нормално, тя не е нещо необичайно за французите. Във френските детски книги винаги има елемент на ирония, която по-скоро предизвиква смях у родителите. Това е една от особеностите на френската традиция. А това е страна, отделена от Великобритания с натруфената и детска литература (както си признават и самите англичани) само с 21 мили море!

Изводът идва сам по себе си: не е нужно да четете на детето си само обичайната „добра“ българска литература. Книжната диета трябва да включва и произведения в превод от арабски, исландски, немски, холандски и други езици. Темите и сюжетите може да предизвикват тръпки по гърба ни, да карат зъбите ни да тракат, защото на нас, възрастните, ни се струват зловещи. Но децата намират в такива книги с превод нови светове, непозната до преди това страна на живота, нищо че е нереална.

Спомнете си колко възторг предизвикваше у Вас историята на английската Алиса. Макар че историята и не носи никакви ярки добри послания.

Като цяло, трябва да има разнообразие, така че се възползвайте от варианта за превод на литература за деца!