В последните години, при избор на професионално направление, бъдещите специалисти се замислят дали си струва да хабят силите си за изучаване на езици и преводачество, ако има вероятност в близките години да възникне тенденцията да се предлагат езикови услуги посредством различни компютърни програми. Днес вече съществува програма за разпознаване на речта и устройства за превод, които сякаш бавно, но славно си проправят път на пазара, заплашвайки по този начин, че услугите на преводача ще бъдат отхвърлени от периферията на бизнеса, а самите специалисти ще останат далеч в миналото.

Технологичните постижения винаги допълват човешкия труд. Професионалните преводачи осъзнават доколко помощта на компютъра може да икономиса време в процеса на работата като цяло и в търсенето на информация в частност. Но намесата на човека във всеки случай е необходима, най-малкото за проверка на текста за неточности.

Що се отнася до устния синхронен превод, самият термин изобщо не предполага време за поправяне.

Хората, които използват в работата си програма за разпознаване на речта, твърдят, че използването от страна на говорещия на основна стандартна терминология, а също и бавното говорене са най-удачният вариант за успешно функциониране на системата. Това позволява на програмата по-лесно да разпознава ком бинациите от фонеми и да ги превежда. Простите думи и времето за премисляне са идеалните условия за преводача при синхронния превод, макар че трябва да признаем, че това рядко се случва. И, за съжаление, езикът не е просто поток от звуци и думи, чиято скорост може да забавим по наше желание.

Подходите за статистическо и фонемно разпознаване, на които са основани програмите за автоматизиран превод, наистина са потвърдили ефективността си по отношение на намирането на еквиваленти сред езиците. Но днес тази система не се справя със запазването на оригиналния контекст и точността на предаването на сложни изречения, защото езиците са различни по структура и често нямат преки съответствия между думите.

Още един аспект, който е трудно да се автоматизира, е междукултурният характер на общуване. Практическо доказателство за това е преводаческата обработка на текстовете за историята, традициите, националната кухня, обичаите, ценностите, грешките и чувството за хумор.

Несъмнено, човечеството ще достигне до много по-големи постижения в областта на разпознаването на речта, което значително ще облекчи комуникацията с представителите на другите страни по време на пътуване към далечни ъгълчета от света, но да се надяваме, че тези устройства няма да достигнат до премахването на превода, изпълняван от човека.