Към началото на този век заслужено се закрепи славата на „ерата на цифровите технологии“. Все по-рядко се налага да чакате на опашка, за да закупите някакъв продукт или услуга, да платите данъка си, да подадете заявление в една или друга инстанция. Въпросите, които някога отнемаха много време, днес се решават от вкъщи с няколко „клика“ с мишката. И няма как да не си зададем въпроса: защо развитието на електронните услуги до сега не е засегнало сферата на международната легализация на документи?

Всъщност работата не е толкова плачевна. През 2006 година Хагската конвенция по международно частно право пусна пилотен проект за електронен апостил на документите. Програмата „е-Арр“ предполага опростена легализация в електронен формат с последващо издаване на цифров сертификат и водене на електронен регистър за поставените апостили.

По замисъла на разработчиците държавата, в която се приема апостилът, може да провери автентичността на апостила в онлайн-режим и ако е необходимо да свали документите с апостил от базата в електронен вид. Подаването на заявка за издаване на апостил също се опростява: това реално ще може да се направи онлайн с използване на цифров подпис.

Предимствата на внедряването на системата за електронен апостил за всички страни-участнички в Хагската конвенция са очевидни. Първо, благодарение на възможността да се провеждат онлайн-проверки, се понижава рискът от заверяване на недействителни документи с апостил, което осигурява допълнителна безопасност и надеждност на процедурата. Второ, ще изчезне фалшифицирането на самия апостил – електронният сертификат е снабден с многостепенна защита, която няма как да се пробие. И трето, значително ще се опрости цялата процедура по заверяването на документите с този специален печат, при това както за органите, които се занимават с неговото поставяне, така и за самите заявители на въпросната услуга. Опростяването на процедурата ще се отрази закономерно и върху сроковете на оформяне – цялата процедура ще отнема броени часове.

И все пак в повечето страни програмата за електронния апостил и досега остава само перспектива в бъдещ план. Само в пет държави (Колумбия, Испания, Нова Зеландия, Молдова и Украйна) проектът е внедрен на практика, при което в този момент съвсем не навсякъде се справя с поставените задачи. В Украйна например внедрената в края на 2015 година система предизвиква доста оплаквания от гражданите, на първо място във връзка със затегнатата процедура, която би трябвало да отнема само два часа.

Недостатъчно съгласувате действия на участничките в Конвенцията по въпроса с внедряването на електронния апостил водят до усложнения в съществуването на „старата“ и „новата“ система за полагане на апостил. Засега всяка страна решава сама за себе си каква форма на апостил е приемлива за признаване легитимността на документа, много е сложно да се създаде унифицирана система за апостилиране без ориентация към изискванията на отделните страни-участнички.

Все пак крачката в правилната посока вече е направена. Преходът от хартиени носители към електронни системи в сферата на легализацията на документите е закономерно изискване днес. Иска ни се да вярваме, че в близките години към програмата „е-Арр“ ще се присъединят все повече страни, а първите трудности на внедряването на новата система ще бъдат отстранени както с коригирането на отделни правни положения на международната конвенция, така и със самата практика на прилагането на законите.