В последно време терминът авторски превод се разбира двояко. А това е така, защото любителските преводи на различни по род филми се наричат погрешно „авторски“. В този случай под „авторски превод“ се разбира субективното възприятие и „индивидуализираният“ превод на произведенията в киното, емоционалната и стилистичната окраска на които се предава от автора на превода. Следвайки логиката, всеки превод може да се нарече авторски, тъй като преводаческата дейност е доста субективен и индивидуализиран процес, защото зависи от знанията, уменията и опита на преводача.

И какво всъщност е авторски превод?

Обединявайки различни речникови статии, посветени на този термин, можем да си направим извод, че преводът от този тип е особен вид превод. От абстрактна гледна точка това е идеалният път за пресъздаване на оригинала от самия автор на друг език. Това по принцип е най-надеждният вид превод, тъй като никой не знае по-добре оригинала от самия автор. Но такъв оригинален превод е възможен само в случай на абсолютно двуезичие на автора на оригинала, което се среща много рядко. Може също така да кажем, че това не само е най-надеждният вид превод, но и висша форма на превода, защото оригиналът и преводът се раждат от един и същи човек, способен да твори на два езика. Освен това точно в тези типове преводи може да се появят езикови форми, които потенциално биха могли да обогатят езика на превода.

Лингвистиката придава голямо значение на авторски превод, защото писателският билингвизъм е рядко и не много изучено явление. Освен това в лингвистичната литература много често се среща твърдението, че човек не може еднакво добре (до степен на родния си език) да владее два или повече езици. Има обаче друг аспект на виждане на този проблем, който предполага влиянието на родния език във формирането на другия, литературния, при един и същи автор.

Независимо от това, че писателите, които създават произведенията си не само на родния си език, но и на чужд, не са малко, сериозни успехи в направлението авторски превод имат единици. Това са В. Набоков, С. Бекет, И. Бродски, А. Троая, Йо. Йонеско, Р. Гари, Е. Триоле, Дж. Джойс, Ч. Айтматов, А. Макин. Много от тях са получили за своето творчество на неродния им език престижни литературни премии и световно признание. В този контекст трябва да споменем и такива имена като: П. Мериме, Ж. Верн, Н. Сарот, Е. Чоран, П. Целан, Х. Хайне, Дж. Конрад, А, Кристоф, Ф. И. Тютчев. Много писатели, прекрасно владеейки чуждестранни езици, са ги използвали много сдържано в творчеството си: И. С. Тургенев, Г. Гулиа, Йон Друце, А. К. Толстой, А. Херцен, А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов и други.