Локализация на мобилните и уеб-сайтовете по-рано беше ужасно главоболие. Отдавна вече разработчиците на преводаческото оборудване оптимизираха всички процедури в работата си. Локализацията днес е много лека задача в хода на процеса на разработка. Но нека надникнем в миналото и да изясним какви са били причините за предишните трудности.

Причина №1: работа с файлове

Основният проблем беше препращането на файлове. Трябваше оригиналните файлове да се изпращат на агенция за преводи и легализация или на преводачи на свободна практика и да се чака всичко да стане готово. Това трябваше да се прави за всеки език и за всяка част на изречението по отделно. Електронните писма отиваха в папка „спам“, преводачите използваха провайдери с ограничен обем за съхраняване на информация. Между другото, съхраняването на файловете в електронната поща също не беше удобен вариант. Затова в края на краищата специалистите прибягнаха до помощта на DropBox, FTP или DVD.

Вторият по тежест проблем (тясно свързан с първия) беше форматирането. Трябваше или да се конвертира текста в Excel, преди да се изпрати, а след това да се променя форматът след получаването му, или да се поръчва на преводача или агенцията да форматират, което често водеше до грешки и в резултат на това файлът се признаваше за негоден (което обикновено се случва с файлове YML или при използването на програми за обработване на текстове с промяна на кодировката). За справянето с това се изразходваше прекалено много време.

Причина №2: липса на контекст

Друго препятствие, съпровождащо се с телефонни разговори и маса електронни писма, беше липсата на контекст. Отнася ли се този текстов отрязък към някое копче, към менюто, към етикета? Уместен ли е текстът за останалите части на изречението? Какво е преди и какво е след него? Може ли преводаческата агенция да види изобщо продукта като цяло? Обясняването на контекста или изискваше големи усилия преди превода, или водеше след себе си постоянни обсъждания между групите на разработчиците и преводачите.

Причина №3: различни версии на документа

Причина номер 1 се усложняваше с появата на многобройни версии. Нещо в изречението се променя, а с това се появява нов вариант на изходния файл. Да се изпрати на преводача целият файл или само промените? Кой от файловете е последен? Как да вмъкнем в него тези промени? А някой мисли ли при това за участта на преводача? Че някои детайли може да останат непреведени, защото всички версии на документа са се смесили и никой не може да възстанови веригата на това, което се е получило? Например Google Dox облекчи кооперативното редактиране в офисите, като позволи да се намали броят на файловете, които са преправени от членовете на работния екип.

Причина №4: работа в екип

Явно гореизброените проблеми (да не говорим за чисто езичните) не бяха достатъчни, защото за изпълнението на проект се въвличаха още повече хора. Сътрудници, рекламодатели, разработчици на потребителски интерфейси, един или няколко преводача, редактори… Как да ги поместиш всичките в една лодка, как да се предотвратят проблеми 1, 2 и 3 за всеки от тях при работа над локализацията? Това беше много изморително. Във всеки случай трябваше да се ореже потокът на електронните съобщения. Истинският кошмар започваше тогава, когато копията на писмата се изпращаха на всички подред, макар че не всички в действителност бяха заинтересовани по конкретния въпрос. Как да се разпределят правилно ролите и как да се осъществят те практически?

Причина №5: мащабът

Обединете всички предходни фактори, добавете към това някои спънки и умножете всичко на броя езици, на които трябва да се направи превод на документа, а след това умножете това число по броя на хората, които се трудят върху продукта или върху версиите на приложението, по броя на самите версии на файла и т.н. Наистина, мащабът на работата над локализацията беше просто ужасяващ!

Та какво се промени? Защо днес нямаме главоболия, когато става дума за локализация? Прочетете в статията ни “Превод и локализация – какво ги облекчи?“.