Ще се върнем с 4000 години назад и ще погледнем как хората от различни народи са започнали да общуват помежду си. Днес преводът е свързан с технологиите и високите скорости.

Деловите общества на Ню Йорк, Хонконг, Лондон, Москва развиват комуникационна мрежа, която функционира светкавично бързо на основата на много ниска стойност. При това няма нужда да се жертва качеството на изпълнението на услугите за превод. За да се поддържат тези условия, индустрията на превода е изпитала истински подем в технологичното си развитие. Но откъде е започнало развитието на преводаческата дейност? И как сме попаднали там, където сме сега? Разглеждането на тези въпроси може да хвърли светлина на самата същност на превода, също и да ни подскаже какво я очаква сферата на превода за в бъдеще.

Глас през голяма стена

Думата „превод“ исторически е произлязла от латинското словосъчетание „пренасям през“. Още по-ранният гръцки термин metaphrasis може да се преведе като „говоря през“. И двата термина значат някаква пропаст, разкъсване в комуникацията на хората, което лежи в основата на историята за Вавилонската кула, в която речта била разделена на хиляди езици. Това било наказанието за народите по Земята, обединени от своята гордост, че са построили кула, за да стигнат до небето.

Но веднага щом хората, говорещи на различни езици, отново се събрали заедно, станала очевидна острата нужда от някой, който би могъл да преодолее това огромно препятствие и да пренесе през тази „стена на неразбирането“ смисъла на речта на различните групи. Антрополозите могат само да гадаят в кой момент предците ни са започнали да развиват система, която е прието да наричаме език, но не е трудно да си представим как тези древни хора се срещат с членове на други племена. Вероятно нуждата да счупят езиковите бариери е била с цел търговия, сключване на бракове между различните племена, а също и по време на война е била голяма.

Първият превод – история, която не можем да не споделим

Преводът като такъв се появява с възникването на писмеността. Археологичните находки свидетелстват за това, че най-вероятно писмеността е започнала да се развива в древна Месопотамия, по-точно в Шумерската държава преди около 3200 години преди нашата ера. Върху глинени изделия, които служели като „мостри“ на стоки при търговия, първо са се нанасяли прости символи, които постоянно прераствали в пиктографска писменост, а след това в абстрактна азбука, позната като клинопис, която нанасяли върху мокра глина с помощта на тръстиков стрък и оставяли да изсъхне на слънце.

Открити са описания на шумерски богове, монументални надписи, описи на стоки. Първият пример за писмен превод датира от 2000 години преди новата ера, когато е направен частичен превод на шумерската епична поема „Гилгамеш“ на южни азиатски езици. „Епос за Гилгамеш“ е едно от най-ранните запазили се и до днес литературни произведения – това е великолепен разказ за крал-пълководец на древен народ в търсене на безсмъртие, станал вдъхновение за гръцкия поет Омир. Тази поема не е просто старинен скучен манускрипт, а истински холивудски хит в своето време, който е преведен на чужди езици, за да може всеки да усети магическото въздействие на тази история.

Словото Божие на всички езици

Но необходимостта от увлекателно излагане на фактите не е била единствената причина за възникването на преводаческата дейност. Това доказва друг древен превод. Между 3-ти и 1-ви век преди нашата ера събрани еврейски свещени писания под името „Септуагинта“ са преведени на койне (ранен гръцки език) в Александрия, гръцко селище, на чиято територия в момента се намира Египет. Мотивът бил не да се разказват сантиментални истории вечер около огъня, а по-скоро да се направи така, че разсеяните евреи, забравили родния си древен иврит, да имат достъп до религиозни материали на присъщия им гръцки език.

Също така това може да е като първи пример за съвместната работа на група преводачи. Както се разбира от самото име „Септуагинта“, писанията най-вероятно били преведени от 70 евреи-учени, които със сигурност устройвали многочасови разгорещени спорове за нюансите на превода – точно така, както правим и ние днес.

В Азия също започнала да се усеща нуждата от превод с разпространението на будизма. Монасите правели превод на китайски език на първите в историята на индийски сутри.

Към >>ВТОРА ЧАСТ<<