Висшистите от преводаческите факултети често не се съмняват в силите си и смятат, че ще се справят добре с работата в преводаческа компания. След известно време след като започнат да работят в преводаческа агенция, много от тях признават, че никога преди не са си и помисляли, че могат да се сблъскат с някои проблеми, които са доста разпространени в преводаческия бизнес.

Често в университетите преподавателите се опитват да създадат в лекциите примерна работна атмосфера. При това студентите си избират определени роли, например мениджър по проекти, преводач или редактор. Но младите специалисти казват, че тези обучаващи ситуации не си приличат много с действителността.

Първо, специалистът може лесно да загуби работата си в агенцията за преводи, ако направи сериозна грешка. Например, ако преводачът откаже да се съобрази със забележките на редактора и след това направи нискокачествен превод (дори и в случай, че преводът е спешен), най-вероятно вече няма да му доверяват поръчки. В университета няма как да си представим тази ситуация, тъй като преподавателят във всеки случай дава задачи на всички студени, независимо от техните реакции или желания.

Второ, общуването с колегите, клиентите и партньорите може да е много различно от имитираното в учебното заведение. В „разиграваните“ ситуации не се обръща достатъчно внимание на вежливостта и учтивостта, особено между близки приятели в групата. А в работата е необходимо преводачът да следи речта си и да използва фрази от сорта на „Мога ли…“, „Бихте ли могли…“, „Може би би било по-добре…“, „Какво мислите Вие са…“ и тям подобни. Може и да Ви се струва нещо дребно, но младият специалист свиква с неформалната реч между колегите си в университета и в бъдеще може от време на време да се изразява с неподходящ маниер, дори и да не несъзнателно. Особено отчетливо това се проявява в длъжността на мениджъра по проекти, една от основните отговорности на който е общуването с клиенти, включително и по телефона, когато е недопустима каквато и да е проява на невежливост и трябва да се говори колкото може по-кратко и информативно. Освен това някои клиенти говорят със силен акцент.

Ще отбележим също и че като член на екипа на преводаческа компания, се налага преводачът да изпитва известна степен напрежение. Например начинаещият преводач може да забрави да регистрира датата на потвърждаване на заплащането. В резултат на това на счетоводителя ще му се наложи да се връща и да събира информацията отново, за да разбере дали е имало плащане. В сравнение с реалния живот хипотетичната ситуация в университета не може да доведе до плачевни последствия, независимо какви груби грешки ще се допуснат, затова учещият не осъзнава голямата отговорност на работния процес.

От друга страна, грешките могат да научат преводача не по-зле от преподавателя. При всеки „сценарий“ трябва да си прави изводи и да продължава напред.