
Докато постиженията в науката и техниката продължават да смаляват разстоянието между отдалечени географично една от друга територии, правителствата, компаниите и отделните хора от съвсем различни култури ще усилват търсенето на по-съгласувани действия и по-ефективни методи за сътрудничество.
Последиците от това развитие на събитията още по-силно подчертават необходимостта от много ясно разбиране на другите култури при взаимодействие от различен род.
В условията на отсъствие на единен международен език и култура е много важно да се внимава и да се полагат усилия за постигането на възприемане на комуникацията и поведението сред различните народности на планетата. Макар езикът да е само една част от културата, трябва да разберем, че изборът в полза на комуникацията на местен език указва на това, че компанията (или правителството) се отнася с уважение към културното наследство на съответния народ.
Следователно устният или писменият превод и преводачеството често са детайл от общия механизъм на ефективното международно общуване. Когато хората осъзнаят, че чуждестранният гост се стреми да завърже с тях разговор на техния език, те стават по-благосклонни към „пришелеца“. Наистина, има една подробност: макар стремежът да се предаде съобщение на местния език да е похвално, самият процес може да окаже определена опасност.
Колкото е важен преводът на чужд език, толкова рисковано и контра-продуктивно може да се окаже общуването, ако човек не обръща достатъчно внимание на културните особености, а те са присъщи за всяко общество. За една бройка може да се окаже забавна глупост, но грешките от културен характер могат да смутят или обидят събеседника, а това значи, че могат да бъдат разрушителни за взаимоотношенията.
По време на Олимпийските игри през 2008 година в Пекин китайското правителство се сблъска с многобройни недоразумения, свързани с надписите на развален английски език. Някои от тях бяха комични (например Deformed Man Toilet – Деформирана тоалетна за мъже (което би трябвало да значи „Тоалетна за мъже“)). В интернет се изписаха много шеги по този въпрос. Да, използвали са буквален превод, но той е бил свидетелство за абсолютната липса на внимание към културата на чуждестранните участници и гости. Във всеки случай при смяна на езика (та дори да е при писмено оформление, обява, етикети или предупреждения) трябва да сме убедени, че преводът не засяга чувствата на адресата и не подрива репутацията на брендовете.
Когато Coca-Cola излязла на пазара в Китай, компанията не представила официално търговско име на мандарински диалект. Затова собствениците на китайските магазини сами създали името, което се състояло от символи, имитиращи звуци. При това те не си дали сметка какво значение имала получената фраза. Последователността на знаците ko-kako-la значи „кобила, загладена с восък“ или „кобила, скрепена с восък“. Когато компанията в края на краищата започна да използва китайски символи, резултатът не бил по-добър: „да си в състояние да разрешиш на устата да се радва“.
Ето и друг пример от не много далечни събития, свързани с копчето RESET. Американското правителство изразило желанието си да започне отново да гради взаимоотношения с Русия. Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън попаднала в неловка ситуация, когато представила на руския министър на външните работи Сергей Лавров символично копче с английската дума Reset, преведена не като „перезагрузка“ – „рестартиране“, а като „перегрузка“ – „претоварване“. Разликата е две букви, но колко голяма е разликата в смисъла! Още повече на такова високо ниво…
Намирането на еквиваленти на местен език не е трудна задача. Всичко, което е необходимо, е малко търпение и помощ от речниците. Само че това съвсем не е гаранция, че смисълът на съобщението ще бъде предаден. За да може да се преведе добре нещо на английски или на друг чужд език, без да се губят нюансите на значението, трябва така да се състави текстът на чуждия език, все едно го е създал носител на този език. Ето къде се появява истинският талант на преводача!