С какво може да се сравни превод? Най-вече го сравняват с изкуство. И това е така. Защото преводачът не променя механично една конструкция с друга или един израз с друг. Той използва умело езиковите средства, тънкото разбиране на контекста, предишния си опит и много други неща. Но ето какво необикновено сравнение направи един немски преводач за понятието превод.

„Виждали ли сте някога майстор-готвач, на когото му искрят очите, когато готви нещо? Е, разбира се, така и трябва да бъде! Точно така трябва от ентусиазъм да блестят очите на преводачите. Ако си мислите, че съм луд, че правя такива сравнения, първо прочетете това докрай. Всеки може да се научи да готви, но не всеки може да „играе с вкуса“. Ако не мога да кажа, че обичам тази работа, то аз съм не по-добър готвач от всяка средностатистическа домакиня. Дори и съставките да са същите. Може да се придържаме точно към рецептата, но все пак ще има нещо различно във вкуса на ястията, приготвени от различни хора.

Дори и да превеждаме с Вас един и същи документ, всеки превод ще бъде различен с нещо от другите. Е, каква е тайната съставка, която придава този неповторим аромат на всеки един превод? Защо става така, че когато гледате един текст, можете със 100 процентова увереност да кажете, че той е преведен, а даже можете да прецените и от кой език е направен превод? А в същото време някои текстове, които са превод, изглеждат точно като оригинални.

Защо ценим толкова много домашната храна? Защо понякога казват „Никой не готви като мама“? Ами, тайната на мама е, че тя обожава това, което прави. Тя влага цялата си душа. Точно любовта и подсказва какво трябва да промени в рецептата, за да придаде на ястието особен вкус, да го направи леко сладко, да го направи леко пикантно. И това е нещото, което Ви кара да ядете нейните ястия много по-бързо от което и да е ястие по изисканите ресторанти. Ето това „обожание“ трябва да бъде отразено във всеки превод.

Дословният превод е като правенето на торта, в която цялото брашно е отдолу, след това е захарта, а накрая са яйцата. Никой не прави торта така, нали? Към всички останали съставки домакинята добавя щипка от нещо, след това разбърква много добре. Вниманието към детайлите придава на тортата вкуса, който се посреща с възторг с думата „Вкусно-о-о-! Ехо, не премлясквайте, говорим за превод!

Можем да придадем смисъл на текста на дословния превод, но същността на езика се разкрива само в непрекъснатото му плавно течение, в конструкциите на изреченията. Дори и изречението да е граматически правилно, това не е гаранция, че то ще предаде точния смисъл от единия език на другия. За това трябва отново да се „разбъркат“ думите както трябва.

Не педантичното следване на рецептата, а майсторството на готвача прави ястието уникално. Е, можете ли да кажете, че притежавате достатъчно майсторски нюх към езика, за да придавате на Вашия превод неповторим тънък аромат?“

Е, всички имаме върху какво да работим още, нали така?