Скоростта и качеството на услугите ще расте, а в цените ще има много повече сегментация в интерес на клиентите
Орлин Георгиев, собственик и управител на „Преводачи.еу“
Предполагам, не много хора знаят, че през 2026 г. ще отбележим 20-годишнината на една от най-популярните платформи за безплатни преводи онлайн – Google Translate. През април 2006 г. началото е „скромно“, но показва истинския размах на Google – статистически базирана платформа, която използва документи и стенограми на ООН и ЕС, за да генерира бързо и ефективно база данни, чрез която да се превежда на съответния световен език. И английският още веднъж е препотвърден като lingua franca, защото преводът преминава през него преди да се насочи към целевия език на превод. Мнозина вероятно си спомняме наивните смешки, които си правехме с „несръчния превод“ – например през лятото на 2009 г. „I’m just asking“ на български беше, ни повече, ни по-малко – „Аз съм само царят на з.дниците“. Да, знам – няма как да го проверите в момента, а и аз не съм му направил принт-скрийн! Може би, защото точно в този момент вече приемах визионерството на Google и възможностите на SEO като много сериозен инструмент за развитие на бизнеса и успехът на нашия бизнес показа, че съм го “усетил” правилно, докато много от конкурентите ни тогава смятаха онлайн-посоката за развитие на бизнеса ни за… екстравагантна и малко вероятна!
10 години по-късно (2016) Google направи крачката, която определя насоката на развитие днес – невронният машинен превод (NMT) започна да превежда цели изречения и крайният резултат не беше 100% буквален, а носеше характеристики на „професионален превод“. Днешната интеграция на платформите (напр. DeepL) с големите езикови модели (LLM) са не просто продължение, а следващото поколение на NMT-концепцията (доколкото можем да ги сравняваме номинално) – вкл. с широка многоезичност и zero-/few-shot, т.е. действителна система за контекстуален превод и ревизия. Translate пък е на път да сбъдне Вавилонската рибка на Дъглас Адамс от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, експериментирайки с AI-базирани симултанни преводи и дори елементи за обучение на език в самото приложение.
На пръв поглед изглежда, че от бурното развитие на AI всички в бизнеса с преводи сме на път да го загубим… а моята интуиция за пореден път ми подсказва, че е точно обратното – можем да го развием в полза на доверените отношения с клиентите ни и да надградим в допълнителни услуги, свързани с ефективността на използвания език! Разбира се, при условие, че сме наясно с естеството и „магнитуда“ на промените и сме готови да се променяме – едновременно бързо, но и освобождавайки се от предразсъдъка, че можем да разчитаме на слабата информираност на хората или тяхното недоверие към съвременните технологии. Честно казано, никой преводачески бизнес не си е поставял за цел да „монополизира“ всеки превод в един глобален свят и информационно общество от мащабите дори на 2016-а – а и едва ли има преводаческа агенция, която може да го прави на 250 световни езика, в реално време! Всъщност, силата ни се корени в друго – да можем адекватно и в кратък срок компетентен преводач или екип от преводачи да прегледа превода (най-често – специализиран), да нанесе своите редакции и да гарантира, че клиентът да може да се довери „сляпо“ на превода и просто да го препрати. Особено когато става дума за важни документи като епикризи, договори, съдебни решения и др.
Още когато създадох Prevodachi.eu, започнахме да използваме софтуер, който се обучава, т.е. помага на преводача да превежда по-бързо и да не се отклонява от терминологията. В този смисъл, екипът ни има подготовка за това и можем да използваме възможностите за по-бърза реакция с клиентските поръчки и оптимизирани цени. Вътрешното ми усещане е, че и занапред тази успешна синергия между AI и опитни преводачи с непрекъснато нарастващи компетенции (и лингвистични, и технологични) представляват един успешен и напълно възможен път за развитие, който в следващите 5-10 години ще създаде цяла нова икономическа сфера, в която част от услугите ни ще се припокриват с области като образованието, маркетинга, информационните технологии, създаване на медийно съдържание и т.н.
Лингвистиката е наука, която мнозина не причисляват към „точните науки“ – а всъщност, стремежът на всеки бизнес, организация, институция или публична личност да присъства адекватно в търсачките и в инструментите за изкуствен интелект сочи, че тя се занимава именно С КОМБИНИРАНЕ НА КОЛИЧЕСТВЕНИ И КАЧЕСТВЕНИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕЗИКА, които да се синхронизират с алгоритмите на дигиталния свят. Още от времето на Харолд Ласуел, който по време на Втората световна война използва контент-анализ, за да предвиди плановете на Хитлер, анализирайки речите му и постига изключително висока ефективност в прогнозиране бъдещите действия на агресора, потенциалът на езика като социален инструмент го прави изключително важен. Всяко технологично нововъведение не намалява, а увеличава значението на умелото използване на езика – не прави изключение. Готовността ни не просто да се адаптираме, а да измисляме нови подходи и услуги не е „спасителен пояс“ – бих го оприличил повече на „Ноев ковчег“, в който ще постигнем повече уважение към езика и неговата функция в културата и взаимоотношенията помежду ни.
А дали е така – зависи от нас…