Превод на култури – част 3
Към част 2 – Превод и цензура във нацистка Германия
Превод и цензура във франкистка Испания
Културната цензура при режима на Франко е играела първостепенна роля. Може би това е бил най-ефективният инструмент на диктатурата, без който Франко нямаше да е в състояние да контролира испанското общество. Франко се е опитвал да запази идеологията на режима и изолацията на испанската култура от чуждото влияние. За да постигне целите си, цензурата е трябвало да се налага спрямо три учреждения: отделът на книжната цензура, департаментът на киното и театъра и отделът по информация и цензура.
И трите органа имали пълномощия да налагат забрана на всяко произведение на изкуството, което е заплашвало идеологията на режима. Сексуалната нравственост, политиката, религията и използването на езика били най-острите въпроси, разглеждани от цензурата. Що се отнася до литературата, публикациите трябвало да преминават не само през предварителната цензура, установена от правителството, но и през самоцензурата на автора или преводача, а също и през редакторската цензура на издателя. Били разрешени само тези работи, в които за политическата ситуация в Испания се давала положителна оценка. Това довело до изгонването на повечето испански републикански писатели заради отклонението от тактиката на Франко.
Тази ниша била запълнена от преведена литература. Но в Испания било разрешено да се публикуват преводи само на второстепенни автори, а произведенията на писателите от първо ниво или се подлагали на особена преработка, или се забранявали. Така че преводът в следвоенна Испания е бил повече от просто лингвистична задача. Намесата на правителството била толкова силна, че на преводачите често им се налагало да пренебрегват собствените си лингвистични умения. Итзиар представя два примера за подобни манипулации. Във всички испански издания на Ърнест Хемингуей „Зад реката, в сенките на дърветата“ от фразата „дебелият генерал Франко“ изчезнала последната дума. Още повече, бил забранен текстът, написан от Хемингуей, към филма „Испанска земя“, пуснат, за да събере средства за републиканците по време на война.
В испанската киноиндустрия дублажът е играел важна роля. Той е служел за „идеологичен инструмент за укрепване на националистичното настроение посредством налагане, унификация и стандартизиране на националния език. Оригиналното озвучаване във филмите е било изтривано, а достъпът до други езици бил ограничен. Така правителството на Франко се опитвало да изключи чуждестранното влияние и да създаде илюзията, че преминалият през цензура чуждестранен филм се е създавал в Испания по стандартите на Франко.
Жерон Вандейл смята, че „чрез цензурата на Франко налагали на чуждестранните комедии собствената си представа за хумор“ и дава два примера за цензура на комедиите на Били Уайлдър – „Апартаментът“ (The Apartment) и „В джаза са само момичета“ (Some Like it Hot). И двата филма имали огромен търговски успех в Америка и в Европа. Но много елементи от филмите, като извънбрачни връзки, самоубийствени наклонности и алкохолизъм, били забранени теми, които трябвало да се изключат. Вандейл твърди, че накрая хумористичната част е пострадала силно: запазени били само отделни „аморални“ фрагменти. Тоест в крайна сметка и двата филма били съществено променени.
Враждебното настроение срещу чужденците в Испания по времето на Франко доказва, че културната политика отделяла повече внимание на контрола върху развитието на алтернативните култури, отколкото на собствената си оригинална култура. Франко се опитвал да организира прецизна ограничителна система за цензура и да регулира нашествието на чуждестранните елементи в Испания. Всъщност мерките му не били достатъчно ефективни, а влиянието на Запада било толкова силно, че в крайна сметка диктаторът бил принуден да отслаби контрола и да допусне известна свобода на изразяване. Властта на цензурата в Испания постепенно изчезнала и се появили предпоставки за възраждането на художествената култура.
Заключение
Явлението превод във всичките му прояви често предоставя възможност за демонстриране на сила. Понякога това е свързано с преднамерената промяна на оригиналното съдържание и може да е предизвикано от редица причини – от опитите да се спестят пари до стремежът да се контролира поведението, от намерението да се следват приетите норми до жаждата към културно господство. Когато чистотата на превода се нарушава насила, например вследствие на намеса на цензура, са неизбежни последиците като културен и етнически шок. По-горе изложихме примери за превод в националистична среда, където преводът се е смятал за опасен, а цензурата е трябвало да осигури защита на културата от „замърсяването“ от чуждестранни елементи.
Related posts
